В МОМЕНТА ГЛЕДАТЕ

06:55

Руският каганат - Държавата призрак


07:35

Танцуваща планета. Ирландия. Протестанти и католици


08:30

Една година в орбита - 15 епизод


09:00

Юнкера


12:00

Женски батальон - 7 епизод


12:30

Женски батальон - 8 епизод


12:55

Древна Рус и Византия - Борба за Черно море


Популярни видеа

ПУТИН - филм на Андрей Кондрашов

Оставете вашите коментари

Коментирайте като гост

0
правила и условия за ползване.

Коментари

Интервю с баба Дора след умъртвяване на животните и

Оставете вашите коментари

Коментирайте като гост

0
правила и условия за ползване.

Коментари

Среща разговор с Токораз Исто

Оставете вашите коментари

Коментирайте като гост

0
правила и условия за ползване.

Коментари

Транссибирска одисея

Оставете вашите коментари

Коментирайте като гост

0
правила и условия за ползване.

Коментари

11:30

ЗАД КАДЪР - Лапландия - 1 част - документална поредица

20:00

МОСКОВСКА ХРЪТКА - сериал - всяка вечер

ПУТИН - филм на Андрей Кондрашов

Първа част на документалния филм „Путин“, заснет от кореспондента на ВГТРК Андрей Кондрашов. Филмът се базира на интервю с президента, авторски коментари на Кондрашов и фрагменти от интервюта с други хора – от видни политици до съвременни студенти.
1.За късната реакция на гибелта на подводницата „Курск“.

Владимир Путин:
– Тъкмо пристъпих към изпълнението на задълженията си като президент, изборите току-що бяха минали. Аз дори не знаех, че там има някакви сериозни учения. Министърът на отбраната ми позвъни и каза, че сме загубили лодка…

Инцидентът с подводницата „Курск“ става на 12 август 2000 година. Путин става президент на 7 май същата година. Преди това до 31 декември 1999 той изпълнява задълженията на президент. Тоест по време на гибелта на подводната лодка той фактически вече осем месеца е главнокомандващ на Въоръжените сили на Руската федерация.

За началото на ученията на Северния флот вестник „Красная звезда“ съобщава следното: „На 10 август на Северния флот под ръководството на командващия флота адмирал Вячеслав Попов стартираха планови учения с излизане на корабите в открито море. По замисъла си и броя на задействаните сили това учение ще стане най-голямото учебно мероприятие във Военно-морския флот на Русия за 2000 г. „. Възможно ли е главнокомандващият да не е знаел за такива учения?

2. За операцията за вдигането на „Курск“
Владимир Путин:
– Когато провеждахме последното съвещание и аз започнах да питам всеки от участниците и помолих да отговорят просто – да или не – на въпроса дали да я вдигаме всички казаха: не, не, не. А аз казах: „Ще я вдигнем, пристъпвайте към работа“.
Андрей Кондрашов:
– Но проблемът е там, че преди никъде по света не са били провеждани подобни операции. Освен това опитите за вдигане дори на потънали лодки – всичките до един – завършват неуспешно.

През 1974 г. САЩ успяват да вдигнат съветската подводница К-129, потънала в Тихия океан на дълбочина около 5 км, при това тайно, маскирайки го като провеждане на геоложко проучване. За сравнение – „Курск“ потъва на дълбочина 108 метра. При вдигането подводницата К-129 се разцепва и затова изваждат само предната й половина. Но така или иначе, организираната от ЦРУ операция за вдигането на К-129, известна като Jennifer или Azorian, като цяло е успешна.

3. За срещата със семействата на загиналите в „Курск“ подводничари
Андрей Кондрашов:
– Тежкият разговор продължи два часа и четирийсет минути. Но накрая стана нещо, което беше малко вероятно: хората му повярваха.

Владимир Путин:
– Разговорът наистина беше много тежък, но той беше абсолютно честен. Изключително честен и открит. И без съмнение хората почувстваха и разбраха, за което аз със им много благодарен… Хората видяха искреността и съпреживяването, съчувствието.

А ето какво каза Сергей Доренко, тогава водещ на „Первый канал“, за реакцията на Путин по време на срещата:
„Той позвъни на „Первый канал“ и каза, че „Первый канал“ е наел курви, които излезли, за да го дискредитират. И аз после му доказвах, че това не бяха курви, а вдовиците на офицерите. Това действително бяха вдовиците на офицерите, аз после лично ги видях във Видяево и те продължаваха да говорят „неудобни неща“, но той веднага ни позвъни по телефона и каза: „Вие специално сте наели тези курви. Дали сте им по десет долара, за да ме дискредитират“.

4. За инцидента в Хамбург през 1994 г.
Във филма се разказва за един случай по време на традиционния ежегоден тържествен обяд в кметството на Хамбург.

Андрей Кондрашов:
– На трибуната излезе президентът на Естония Ленарт Мери. В типичния за младоевропейците стил той напълни своята реч с всички исторически страхове пред Русия, които се култивират в Прибалтика. Когато за пореден път прозвуча „руска окупация“, Владимир Путин стана и се насочи към изхода.

Владимир Путин:
– Той беше главният гост и си позволи, според мен, абсолютно неприемливи изказвания за нашата страна. Затова аз го послушах известно време и реших, че това вече не се търпи и си тръгнах.

От цялата реч на Мери Путин и Кондрашов си спомнят само две думи – „руска окупация“, въпреки че това словосъчетание не се среща в изказването на Мери, той говори за съветска окупация, което, погледнато исторически, е напълно коректно:

„Защо новата, посткомунистическа Русия, която казва, че е скъсала с порочното наследство на СССР, упорито отказва да признае, че балтийските страни – Естония, Латвия и Литва – са били окупирани и присъединени към СССР против тяхната воля, и в нарушение на международното право, отначало през 1940 година, а след това още веднъж през 1944, след което самото съществуване на тези нации е било поставено под заплаха по време на десетилетията съветизация и русификация? Дори и днес заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Крилов официално заявява в отговора си до балтийските страни, че през 1940 г. Естония, Латвия и Литва са се присъединили „доброволно“ към Съветския съюз. Още малко и той ще каже, че десетки хиляди естонци, включително аз и моето семейство „доброволно“ сме разрешили на съветските власти да ни депортират в Сибир“.

Но авторът на филма и неговият събеседник се стараят да не си спомнят за главната теза в речта на президента на Естония – може би защото днес тя е много актуална?

Ленарт Мери казва: „Тревожи ме, че в руската външна политика и руската политическа философия отново взима връх ирационализмът. Руските политици изведнъж отново започват открито да говорят за някаква „особено роля“ на своята държава, за „миротворческата“ мисия, която Русия била призвана да изпълнява на територията на бившия СССР. Един от най-близките съветници на Елцин Сергей Караганов не толкова отдавна изрази тази мисъл по един привидно скромен и ненатрапчив начин, въпреки че каза нещо много грубо: Караганов каза, че Русия трябва да бъде „primus inter pares“, първа сред равни на цялото пространство на бившата съветска империя. Спомням си знаменитата фраза на Оруел, казана за съветския вариант на комунизма: „Всички са равни, но някои са по-равни от другите“.

Ясно е, че този повече или по-малко познат чист руски ирационализъм винаги ще превръща руската политика в нещо абсолютно непредсказуемо. Но има още една тревожна тенденция, която западните демократи, за собствено удобство, представят за проява на Realpolitik. Говоря за стратегия, която би следвало да бъде наречена „умиротворение на агресора“. Когато следваме такъв подход, ние самите неволно се превръщаме в съучастници на имперските сили в Русия, където и до сега вярват, че най-трудните вътрешни проблеми могат да се решат чрез заплахи срещу съседите и завземането на нови територии.

Ако всички тези държави, включително Естония, бъдат хвърлени на произвола на съдбата и на милостта на Москва, която всеки момент може отново да заяви своите имперски апетити, то цената, която ще трябва да заплатим няма да бъде по силите ни, дори ако цяла Европа трябва да я плати“.

Значителна част от филма е посветена на това колко труден е бил животът в Русия през 90-те – до идването на власт на Путин. Тук също не мина без фейкове

5. За изтласкването на руския език от националните републики
Министърът на отбраната Сергей Шойгу:
– Почти всеки субект имаше своя конституция, някои в конституцията си имаха два държавни езика, но нямаше руски, а имаше английски.

В състава на Руската федерация никога не е имало субект, в който руският да не е бил държавен език. През 1999 в република Саха (Якутия) бе издаден указ, който обяви английския език за работен, но държавните езици бяха и си остават руският и якутският.

6. За проникването на американци в руските органи на властта.
Президентът на публичното АО „Транснефт“ Николай Токарев:
– В щата на Държавното имущество имаше около сто и шестдесет щатни сътрудници и около седемдесет човека съветници от САЩ. Нито един документ не можеше да излезе от ведомството без одобряващия подпис на американския съветник.

Явно тези плашещи истории, които не се потвърждават от никакви документи, за всемогъществото на американските съветници в „Руско имущество“, идват от изказването на екстравагантния депутат от Държавната дума Евгений Фьодоров в ефира на радиостанция „Финам FM“ през 2010: „Ще ви напомня, че нашата история, на руската държава, се базира върху 10 000 американски съветници, които седяха във всички министерства и ведомства на Русия, така както съветски съветници седяха например в афганистанските министерства и ведомства, или в полските, или в някои други. Така се създаваше руската държава. И например имущественото министерство, Росимущество, това е шестетажна сграда, в тази сграда по онова време, в началото на 90-те, целият шести етаж беше зает от американски съветници. И те определяха кой да стане олигарх, на кого да продадат…“. Тогава Фьодоров още каза, че 95% от руската промишленост принадлежи на чуждестранни офшорни компании.

Вероятно причината за възникването на тези конспирологични версии е историята за американските икономисти Андрей Шлейфер и Джонатан Хей, които действително сътрудничат с Росимущество като консултанти за приватизацията. През 1997 те са обвинени в САЩ, че са нарушили законите за корупцията, тъй като паралелно с работата си в държавния орган са се занимавали с инвестиции в Русия. Шлейфер не се признава за виновен, но сключва сделка със следствието и заради това му се налага да плати огромна глоба.

7. За бедственото положение на руските военни
Майката на моряк, загинал в подводницата „Курск“.
– Когато в апартамента няма парно, когато в апартамента радиаторите са срязани, за да се спасиш от студа и са изнесени, защото не топлят, а охлаждат… Така беше във Видяево [базата на Северния флот в Мурманска област], със собствените си очи го видях.

От гледна точка на физиката това действие – рязането на радиатори – е абсолютно безсмислено. Ако в системата на парното отопление вместо гореща вода се вкара студена (въпреки че не е ясно защо), температурата в помещението може леко да намалее, но е достатъчно да се врътне вентилът, за да не влиза студена вода.

Ако тази жена действително е виждала подобна картина, то тя най-вероятно е била на гости при сина си по време на ремонт, когато са сменяли радиаторите и е приела за истина шегата, че радиаторите били срязани, за да не охлаждат помещението.

Разбира се, тя не е длъжна да разбира от система за отопление, но забавното е, че авторът на филма използва дори такива абсурдни изказвания, за да покаже за пореден път колко е бил труден животът в РФ до идването на Путин на власт.

Оставете вашите коментари

Коментирайте като гост

0
правила и условия за ползване.

Коментари